Постинг
10.02.2013 20:35 -
За прошката...
Днес разговарях с една приятелка и тя ми сподели, че според нея "прошката" била огромно зло.
На изуменият ми въпрос защо мисли така сподели, че много хора си мислят, че прошката като акт заличава цялото им деяние и всичко минава безнаказано. Истината е, че нищо няма безнаказано или по-точно дори не наказание, а това е избор и последици от избора ни. И според нея - според това, не бивало да има прошка. Защото самият факт, че прощаваш нещо означавало, че според теб този човек е извършил нещо лошо. Погледнато от този ъгъл би трябвало да се запитаме кои сме ние, че да решаваме кое е грешно и кое правилно. Иначе казано за теб може да е грешно това което за мен е правилно. До тук, до някъде трябваше да се съглася, поради простата причина че от дълго време насам се опитвам да не съдя избора на другите, и да се опитвам да разбирам че всеки гледа нещата според собствената си призма!
После... това че ти се прощавало много хора го приемали като отмиране на греховете и откупуване на грешките и хората искали да вярват че с прошката се отмиват и последствията... На което аз отговорих разбира се, че това ми е много крайно като акт и едва ли не, дай да минеш през всеки като валяк, който ни настъпи, бутне или каже нещо накриво? Няма безгрешни хора и мисля, че първо трябва да простим на себе си, за да можем да простим и на другите.
"Да , де но отсрещния щял да си помисли че винаги ще се разминава безнаказано.
Първо, нищо не остава без последствие и второ, контрирах, че първият път е възможно да е грешка, но знаейки - вторият път вече е въпрос на избор. Съдейки от думите и обаче установих, че на нея никога не и е било прощавано за каквото и да е, за да съди по толкова строг начин, тя потвърди съмненията ми. Опитах, но неуспях да обясня, какво е да разбереш, че са ти простили, не е нужно да има ритуал, да бъде церемония или нещо извънземно. Но истински благородният човек успява да прости и да ти го покаже и без думи! И самият акт на прошка може да бъде осъзнаване за другия и да го накара да се замисли много повече и не мисля че има много "зло" в това както се изрази тя. Да простиш на другия, поне аз мисля така. Би ми било интересно да разбера какво мислите вие по въпроса?
На изуменият ми въпрос защо мисли така сподели, че много хора си мислят, че прошката като акт заличава цялото им деяние и всичко минава безнаказано. Истината е, че нищо няма безнаказано или по-точно дори не наказание, а това е избор и последици от избора ни. И според нея - според това, не бивало да има прошка. Защото самият факт, че прощаваш нещо означавало, че според теб този човек е извършил нещо лошо. Погледнато от този ъгъл би трябвало да се запитаме кои сме ние, че да решаваме кое е грешно и кое правилно. Иначе казано за теб може да е грешно това което за мен е правилно. До тук, до някъде трябваше да се съглася, поради простата причина че от дълго време насам се опитвам да не съдя избора на другите, и да се опитвам да разбирам че всеки гледа нещата според собствената си призма!
После... това че ти се прощавало много хора го приемали като отмиране на греховете и откупуване на грешките и хората искали да вярват че с прошката се отмиват и последствията... На което аз отговорих разбира се, че това ми е много крайно като акт и едва ли не, дай да минеш през всеки като валяк, който ни настъпи, бутне или каже нещо накриво? Няма безгрешни хора и мисля, че първо трябва да простим на себе си, за да можем да простим и на другите.
"Да , де но отсрещния щял да си помисли че винаги ще се разминава безнаказано.
Първо, нищо не остава без последствие и второ, контрирах, че първият път е възможно да е грешка, но знаейки - вторият път вече е въпрос на избор. Съдейки от думите и обаче установих, че на нея никога не и е било прощавано за каквото и да е, за да съди по толкова строг начин, тя потвърди съмненията ми. Опитах, но неуспях да обясня, какво е да разбереш, че са ти простили, не е нужно да има ритуал, да бъде церемония или нещо извънземно. Но истински благородният човек успява да прости и да ти го покаже и без думи! И самият акт на прошка може да бъде осъзнаване за другия и да го накара да се замисли много повече и не мисля че има много "зло" в това както се изрази тя. Да простиш на другия, поне аз мисля така. Би ми било интересно да разбера какво мислите вие по въпроса?
Следващ постинг
Предишен постинг
Да, разбира се, прошката е прекрасно нещо, най-малкото трябва да прощаваме, защото така сами се пречистваме и изхвърляме яростта и желанието за отмъщение. И оттам, наистина, интелигентният човек прощава, защото той не мисли зло, не мисли наказание, още повече за отмъщение. :)
цитирайПрощава Господ, ние трябва да се молим. Нека казаното да не звучи религиозно, но само когато има прошка от Всевишния ние ще имаме "спирачка" за грешките, които волно или неволно правим.
цитирайТова открих в нета на този адрес: http://www.novavizia.com/14357.html, не са мои думи и не искам да ме обвинят в плагиатство просто съм нпълно съгласна затова си позволявам да цитирам: "“Когато простим, ние се освобождаваме от оковите на миналото, а това ни позволява да заживеем пълноценно живота си и да му се радваме.
Защо ни е толкова трудно да простим?
Защото ни боли и обикновено държим човекът, който е отговорен за това да знае, че ни боли. Или искаме от него да си признае грешката и това, че имаме пълно основание да му се сърдим и да ни боли. Поради това отказваме да простим на хората, за които смятаме, че са ни наранили по някакъв начин и предпочитаме да се държим здраво за миналите си болки, защото се страхуваме, че ако простим ще ги освободим от отговорност и ще признаем, че не ние, а те са били прави.
В резултат на това се оказваме губещите във въображаемата битка. Продължаваме да носим товара на миналото и се държим здраво за своите негативни мисли и емоции. Това чувство постепенно започва да ни разяжда отвътре и ляга като черен облак над живота ни.
Затова позволете на миналото да си отиде. Освободете се от него. Простете на всички участници в събитието, в това число и на себе си!…
Прошката сътворява истинско чудо. Чувствате се така, сякаш сте се освободили от строг тъмничен затвор. Прощавайки, вие не освобождавате другия от отговорност, а си дарявате щастие… Затова върнете си силата на духа и започнете сами да цените и признавате себе си!"
цитирайЗащо ни е толкова трудно да простим?
Защото ни боли и обикновено държим човекът, който е отговорен за това да знае, че ни боли. Или искаме от него да си признае грешката и това, че имаме пълно основание да му се сърдим и да ни боли. Поради това отказваме да простим на хората, за които смятаме, че са ни наранили по някакъв начин и предпочитаме да се държим здраво за миналите си болки, защото се страхуваме, че ако простим ще ги освободим от отговорност и ще признаем, че не ние, а те са били прави.
В резултат на това се оказваме губещите във въображаемата битка. Продължаваме да носим товара на миналото и се държим здраво за своите негативни мисли и емоции. Това чувство постепенно започва да ни разяжда отвътре и ляга като черен облак над живота ни.
Затова позволете на миналото да си отиде. Освободете се от него. Простете на всички участници в събитието, в това число и на себе си!…
Прошката сътворява истинско чудо. Чувствате се така, сякаш сте се освободили от строг тъмничен затвор. Прощавайки, вие не освобождавате другия от отговорност, а си дарявате щастие… Затова върнете си силата на духа и започнете сами да цените и признавате себе си!"
Два полюса: "Око за око, зъб за зъб" и "Когато те ударят по едната страна, обърни и другата". И двете твърдения са от Библията. Ветхия и Новия завет. Истината е някъде там. Всичко зависи от гледната точка и размера на причиненото зло...
цитирайИ си "прав" принципно но и кои сме ние че да отсъдим дали нещо е правилно или грешно, няма как да видим напред във бъдещето и да знаем че еди кое си действие ще предизвика това и това, затова и принципно се опитвам да избягвам максимално съденето, по-скоро се опитвам да го разглеждам като избор и последици от избора, а не като правилно или грешно, но това си е въпрос на лично виждане...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59
Архив
